De Un roman naturel à Physique de la mélancolie (Gueorgui Gospodinov) : de « nous sommes je » à « je sommes nous ». À la recherche de la totalité perdue

I see a very Proustian movement between these two novels: from a widespread doubt, an agonizing crisis caused by the dissolution of «identity» andcertainties, announcing the Apocalypse in Natural novel, towards melancholic but serene acceptance of this crisis, under the sign of empathy in The Physics of Sorrow. After the agonizing conclusion that «we are I» follows the answer: «I are». I am all of humanity. Proustian movement of painful quest that ends with luminous epiphanies and opens interesting ways for renewing our approach and looking anew at both postmodern literature and «self-writings”. Which kind of writing could reflect the doubt, which is «inherently linked to métissage”, the mobility, the lability of “identity” today, if not postmodern, a Métis writing par excellence? Entre ces deux romans s’opère un mouvement finalement très proustien : mouvement du doute généralisé, de la crise angoissante suscitée par la dissolution de l’« l’identité » et des certitudes, annonciatrice de l’apocalypse dans Un roman naturel, vers l’acceptation mélancolique mais sereine de cette crise, placée sous le signe de l’empathie dans Physique de la mélancolie. Au constat angoissant du « nous sommes je » succède la réponse : « je sommes nous ». Je suis l’humanité tout entière. Mouvement proustien de quête douloureuse qui s’achève sur des épiphanies lumineuses et ouvre des pistes de réflexion intéressantes pour renouveler notre approche et notre regard à la fois du postmoderne en littérature et des « écritures du moi ». Comment rendre compte du doute, « intrinsèquement lié au métissage 31 », de la mobilité, de la labilité de « l’identité » d’aujourd’hui, sinon par le postmoderne, écriture métisse par excellence ? Пътят между двата романа се извървя по много прустовски начин – от всеобщото съмнение, от страшната криза, предизвикана отразтворената „идентичност“ и увереност в стабилността на нещата, която предвещава апокалипсиса в Естествен роман, към тъжното, но спокойно приемане на тази криза благодарение на емпатията във Физика на тъгата.След обезпокояващото установяване, че „ние сме аз“ идва отговорът – „аз сме“. Аз съм цялото човечество. Прустовски път на болезнено издирване, което свършва със светли епифании, като очертава интересни писти за нови разсъждения, както за постмодерното в литературата, така и за „аз-формата на писане“. Как да отразим съмнението, което е „неразривно свързано със смесването (métissage)“, подвижната и лабилна „идентичност“ на нашата съвременност, ако не чрез постмодерното, което е смесено писане par excellence?