Граници на автофикцията в романа „Ноев ковчег“ на Йордан Радичков

Статията разглежда романа Ноев ковчег като автофикция, която събира в себе си фикционално и реално, но го прави по свой начин. Радичковият наратив сам определя своите „вътрешни“ граници, в които автобиографично и художествено си взаимодействат. В изследването са посочени резултатите от подобен тип автофикционално разказване. В творбата се разпознават ясно чертите на един автофикционален текст, но играта с биографичното отпраща по-скоро към постмодерната поетика. Това позволява романът да се определя като постмодерна автофикция от края на 80-те години на XX век.