Вътрешна тракийска революционна организация (1920–1926)

В нашата историография липсват изследвания върху българското национално движение в Тракия след Първата световна война. Авторът на настоящия труд си поставя за цел да хвърли светлина върху революционното движение на тракийските българи в годините между 1920 и 1926 г. Началото на въоръжената борба в Тракия се поставя през май 1920 г., когато гръцки войскови части окупират западната част на областта. Тук те срещат енергична съпротива от обединени българо-турски въоръжени части. Образува се българо-турско революционно правителство, което обявява, че ще се бори за автономия на Тракия под протектората на Великите сили. Най-решителните и драматични събития в Тракия се разиграват през есента и зимата на 1922/1923 г. Поражението на Гърция в Мала Азия активизира революционерите в Западна Тракия за енергични действия. Образува се българо-турска Вътрешна тракийска революционна организация (ВТРО), която провежда редица успешни акции. През този период на дейност революционерите се ползват с подкрепата на правителството на Ал. Стамболийски. Резултатите от Лозанската конференция довеждат до оттеглянето на турската страна от организацията, тъй като Източна Тракия е върната на Турция. Революционната организация в България е разтурена от правителството на Ал. Цанков, дошло на власт след преврата на 9 юни 1923 г. ВТРО реорганизира редиците си и продължава дейността си, вече нелегално, до окончателния ѝ разгром от полицията през 1926 г.