Search engine for discovering works of Art, research articles, and books related to Art and Culture
ShareThis
Javascript must be enabled to continue!

Традиционните женски дейности като културно наследство

View through CrossRef
Статията посветена на традиционните женски дейности предене, тъкане и везане. Техните основни характеристики и важността им във времената, когато благодарение на владеенето им жената е осигурявала нужните за облеклото и дома тъкани, се разглеждат като основание за припознаването им като културно наследство днес. Проследява се различното им остойностяване през годините. Отбелязва се валоризирането на артефактите като движимо културно наследство и на уменията като нематериално културно наследство. Внимание се отделя и на културните политики за тяхното опазване, както и на различните актьори и институции, ангажирани с тяхното прилагане.   Библиография: Дечев, Стефан, Николай Вуков. От калпака до цървулите: как се създава българската национална носия. In: търсене на българското: мрежи на национална интимност (XIX–XXI век). София, 159-254. Иванова, Миглена. Орнаментиката „огледалото“ на идеите и практиките за експониране на Първото пловдивско изложение. – Български фолклор, No. 4, 26-43. Маркова, Мира. Панславизмът, Първата руска етнографска изложба и мястото на българите в нея. – Анамнеза, No 1-2, 78-99. Мишкова, Иглика. Народният етнографски музей – мисия, експозиция и публика (От обособяването като самостоятелен музей до края на Втората световна война). In: Изследвания на културната памет, културното наследство и идентичности. София, 235-268. Недков, Симеон. Музеи и музеология. София. Ненова, Стела. Общности и читалищна институция в съхранението на нематериалното културно наследство – нормативни документи и практики. – Български фолклор, No. 1, 32-49. Ненова, Стела. Опазването на културното наследство в читалищата през ХХ и ХХІ в. – законодателни документи и практики. In: Опазване на културното наследство – анализи, документи, практики. Сборник материали от научна конференция „Опазване на културното наследство – анализи, документи, практики“. София, 203-224. Сантова, Мила. Препоръка за опазване на фолклора. – Български фолклор, No. 3, 110-114. Сантова, Мила. Да уловиш неуловимото. Нематериално културно наследство. София. Станоева, Ива. За обучението в женски дейности в традиционната култура и в съвременността. – Български фолклор, No. 1, 43-52. Станоева, Ива. Предачка. In: Митология на човешкото тяло. Антропологичен речник. София, 380-392. Станоева, Ива. Тъкачка. In: Митология на човешкото тяло. Антропологичен речник. София, 401-413. Станоева, Ива. Везбарка. In: Митология на човешкото тяло. Антропологичен речник. София, 335-344. Станоева, Ива. Читалищата и нематериалното културно наследство – откриване на нови полета. In: Нематериално културно наследство. Актуални проблеми. София, 153-165. Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София.
Sofia University "St. Kliment Ohridski"
Title: Традиционните женски дейности като културно наследство
Description:
Статията посветена на традиционните женски дейности предене, тъкане и везане.
Техните основни характеристики и важността им във времената, когато благодарение на владеенето им жената е осигурявала нужните за облеклото и дома тъкани, се разглеждат като основание за припознаването им като културно наследство днес.
Проследява се различното им остойностяване през годините.
Отбелязва се валоризирането на артефактите като движимо културно наследство и на уменията като нематериално културно наследство.
Внимание се отделя и на културните политики за тяхното опазване, както и на различните актьори и институции, ангажирани с тяхното прилагане.
  Библиография: Дечев, Стефан, Николай Вуков.
От калпака до цървулите: как се създава българската национална носия.
In: търсене на българското: мрежи на национална интимност (XIX–XXI век).
София, 159-254.
Иванова, Миглена.
Орнаментиката „огледалото“ на идеите и практиките за експониране на Първото пловдивско изложение.
– Български фолклор, No.
4, 26-43.
Маркова, Мира.
Панславизмът, Първата руска етнографска изложба и мястото на българите в нея.
– Анамнеза, No 1-2, 78-99.
Мишкова, Иглика.
Народният етнографски музей – мисия, експозиция и публика (От обособяването като самостоятелен музей до края на Втората световна война).
In: Изследвания на културната памет, културното наследство и идентичности.
София, 235-268.
Недков, Симеон.
Музеи и музеология.
София.
Ненова, Стела.
Общности и читалищна институция в съхранението на нематериалното културно наследство – нормативни документи и практики.
– Български фолклор, No.
1, 32-49.
Ненова, Стела.
Опазването на културното наследство в читалищата през ХХ и ХХІ в.
– законодателни документи и практики.
In: Опазване на културното наследство – анализи, документи, практики.
Сборник материали от научна конференция „Опазване на културното наследство – анализи, документи, практики“.
София, 203-224.
Сантова, Мила.
Препоръка за опазване на фолклора.
– Български фолклор, No.
3, 110-114.
Сантова, Мила.
Да уловиш неуловимото.
Нематериално културно наследство.
София.
Станоева, Ива.
За обучението в женски дейности в традиционната култура и в съвременността.
– Български фолклор, No.
1, 43-52.
Станоева, Ива.
Предачка.
In: Митология на човешкото тяло.
Антропологичен речник.
София, 380-392.
Станоева, Ива.
Тъкачка.
In: Митология на човешкото тяло.
Антропологичен речник.
София, 401-413.
Станоева, Ива.
Везбарка.
In: Митология на човешкото тяло.
Антропологичен речник.
София, 335-344.
Станоева, Ива.
Читалищата и нематериалното културно наследство – откриване на нови полета.
In: Нематериално културно наследство.
Актуални проблеми.
София, 153-165.
Тодоров, Делчо.
Българската етнография през Възраждането.
София.

Related Results

Древнотракийското културноисторическо наследство
Древнотракийското културноисторическо наследство
Статията анализира новите проблемни ситуации, породени от настъпилите дълбоки промени в българската държава и българското общество в края на ХХ и началото на ХХI в., които налагат ...
Как се откри дисонантното културно наследство
Как се откри дисонантното културно наследство
Как се откри дисонантното културно наследство е въпрос, който засяга конкретно една особена категория културно наследство – дисонантното културно наследство. През правно-антрополог...
The cultural heritage – a matter of training
The cultural heritage – a matter of training
Авторката обсъжда усилията по възраждане и съхраняване на традициите от миналото в съвременния свят. Онова, което се означава като културно наследство обаче, не е точно самото насл...
Дрес-код
Дрес-код
A rapidly growing interest towards feasts and festivals requiring Bulgarian national costumes as a dress code is registered in recent years. Audience at such event is obliged to we...
Културното наследство като ресурс за местно развитие
Културното наследство като ресурс за местно развитие
Статията има за цел да разкрие социалноикономическите ползи от един подход за създаване и социализиране на историческия комплекс Цари Мали град в село Белчин. Данните са получени о...
Патриотизъм и космополитизъм в творчеството на Ханс Кристиан Андерсен
Патриотизъм и космополитизъм в творчеството на Ханс Кристиан Андерсен
Докладът се занимава с културните отношения между Дания и Германия през първата половина на 19. век, формирали бинационалната и бикултурна идентичност на Ханс Кристиан Андерсен и у...
Nanoengineering approaches for guiding cellular behavior
Nanoengineering approaches for guiding cellular behavior
Tissue engineering aims to replace restore or help regeneration of injured tissue or organ with scaffolds that mimic the natural extracellular matrix (ECM). The design of such scaf...
Bilinguale Erziehung
Bilinguale Erziehung
В моята първа научна статия се занимавам с езика като отделна дисциплина, като жива материя, която е водещ фактор при оформянето на нашите мисли, чувства, възприятия и при оформяне...

Back to Top